Latest Entries »

Crazy stupid love

Cal: „I’m so mad at you. I’m really mad at you for what you did. But I’m mad at myself too. Because I should not have jumped out of that car – I should have fought for you. Because you fight for your soul mates.“
Emily: „I miss you.“

Един наистина готин филм, който показва на всички нас, че понякога това, което се случва с нас не е това, което искаме. Да за съжаление в живота има огромно количество несправедливости. Така е и с Кал, който в една най-спокойна вечер разбира, че неговата съпруга (жената, която е обичал 25 години и единствената, с която е бил откакто е бил на 15 години) иска развод. Той е покрусен и не знае какво да прави и както всеки средностатистически мъж решава да удави своята мъка в чашката. Седящ сам в бара и оплакващ се на всички за своята ужасна съдба той среща Джейкъб (сваляч от класа, чиято основна цел е да преспи с възможно повече жени). Той решава да помогне на Кал и го вкарва в „занаята“. За отрицателно време нашият сдухан главен герой става машина за свалки и не след дълго смешните случки започват. Проблемът е, че той така и не превъзмогва Емили (съпругата му), която, независимо, че продължава своите взаимоотношения с Дейвид (неин колега, с когото тя е изневерила на Кал), също е още влюбена в него. В същото време нашият сваляч се оказва влюбен в млада и неориентирана дама и иска съвет от… да Кал. :) Крайният ефект е една комична ситуация, която в същото време ни напомня едно – там някъде съществува истинска любов и си заслужава да се борим за нея. Да осъзнавам, че съм мъж и пиша това, но ако всеки от нас се замисли наистина е така. И ако разсъждаваме, че да чакаш истинската любов е все едно да очакваш кораб на летище, то всеки от нас ще заприлича на Джейкъб (когато е в стихията си) и на Кал (когато е с разбито сърце и се налива в бара сам). Но ако повярваме, че в крайна сметка някъде там има някой, който е подходящ за нас, то тогава животът ни би имал доста по-голям смисъл. Но стига съм ви отегчавал. Изгледайте този невероятен филм и няма да съжалявате. Най-малкото ще убиете известно време, ако не сте фен на романтики. :)

City of Angels

Seth: I would rather have had one breath of her hair, one kiss of her mouth, one touch of her hand, than eternity without it. One.

Maggie: What happened?
Seth: Free will.

City of Angels“ („Град на ангели“ на български) си е старичък – от 1998ма година, но това не пречи да е един от най-красивите, които съм гледала. Единственото по-гадно обаче на старите филми като цяло е това, че по него време технологиите не са били толкова развити – мобилни телефони, компютри, интернет (да, в това число и чичо Гугъл не е бил известен) и разните му такива „удобства“ на 21-ви век. Това, което се опитвам да кажа, е че в дадени ситуации си мисля „Добре, защо просто не й се обади по мобилния?“ и осъзнавам, че действието се развива в края на миналия век… Но това не ми е чак такъв проблем, просто е леко неудобство и реших да го отбележа. :)

Та да се върнем на филма. В него Никълъс Кейдж играе ролята на Сет – един от многото ангели пазители на Земята. Влюбвайки се в красивата Маги, той започва да намира „работата“ си прекалено непосилна за него. Тя пък, от своя страна, проявява интерес към Сет и скоро неговото „състояние“ започва да изглежда повече като бариера, отколкото като дарба. Трябва да се направи сложният избор между райските задължения и земната любов…

Честно казано, не съм особена фенка на чисто роматичните филми, защото всички такива, които съм гледала (а те не са ужасяващо много), завършват щастливо, независимо какви драми се разиграват. В общи линии финалът им е тип „и те заживяха дълго и щастливо“. Е, да, обаче в „Град на ангели“ нещата не се развиват толкова лесно и не вървят толкова гладко – изборите на геоите не са „С червената или със синята рокля да бъда?“, а „Да остана ли ангел и да помагам на хората, или да стана човек и да докосна, да усетя, да почувствам Маги?“ А краят му е доказателство за силата на любовта и живота, вместо доказателство за това, как във филмите всичко се оправя и подрежда.

Един наистина смислен филм, който горещо препоръчвам на всекиго – около 120 минути гарантирани силни емоции.

Някои неща са истински, независимо дали вярвате в тях, или не. :)

The Last Samurai

Algren:  Winter, 1877. „What does it mean to be Samurai? To devote yourself utterly to a set of moral principles. To seek a stillness of your mind. And to master the way of the sword.“

19 век. Япония иска да модернизира своята армия и за целта тя моли за помощ САЩ. Оказва се, че старите елитни имперски войски (тези на самураите) не признават новите методи за военно дело. Страната е в състояние, подобно на гражданска война. На помощ е изпратен капитан Нейтън Олгрен, ветеран от гражданската война в САЩ. Разкъсван от спомените си, той е намразил всичко и гледа с безразличие на своя живот. Но той не знае, какво го очаква в страната на изгряващото слънце.

След като е пленен от самурайския лидер Кацумото, възгледите на Олгрен се променя с всеки изминал ден. В малкото, отцепило се, самурайско селце, той намира своето спасение. Там се научава на истинското значение на думата „чест“.  Постепенно започва да прави първите стъпки по пътя на самураите. Накрая той се изправя срещу американските съветнции на новият император в битка, рамо до рамо с Кацумото. Това е именно най-силният момент в целия филм.

Основно от този филм аз си извадих две поуки:

1. Прогресът е хубаво нещо и е важно да го има, но не и за сметка на старите ценности, които правят една нация уникална.

2. Ако наистина държиш на нещо, то ти трябва да си готов да дадеш живота си за него.

Самият филм е наистина уникален. Не може да се опише просто с думи. Затова изгледайте го, ако вече не сте. Ще има над какво да се замислите и какво да оцените! :)

Sean: So, is Ali short for anything?
Ali Rose: Oh, yeah, it’s short for Alice.
Sean: Alice, hm? Well, welcome to Wonderland.

Аххх… невероятните гласове на Кристина и Шер, прекрасното тяло на Кам (известен като Райън от „Never Back Down„), симпатичното участие на Ерик (по-познат като д-р Слоун от „Анатаомията на Грей„), скромната поява на Кристен (или Вероника Марс от едноименния сериал) и т.н. и т.н. Да, „Бурлеска“ без съмнение е осеян с множество холивудски звезди. И както може би се очаква от такъв филм – не e нещо кой знае колко добро.

Говоря за сценария. Откъм сюжет не е особено интригуващ – във всеки един момент зрителят може да каже какво ще се случи. Тъкмо си мислех по едно време, че нещата се объркаха и стана интригата, стана интересно… и нещата се подредиха.

Но ако търсите лек филм с прекрасни визуални ефекти и сте фенове на това сценично изкуство, то „Бурлеска“ несъмнено ще ви хареса! Нещото, с което ме грабна (освен танците и изкуството), безспорно беше пеенето на Кристина Агилера. Винаги съм знаела, че тази мацка има страхотен глас… и мюзикълът само и единствено затвърди това мое становище. Разбира се, и Шер не е за изпускане – тя също пее невероятно.

В „Бурлеска“ си има за всекиго по нещо. За мъжете -красиви мадами, които танцуват изключително съблазнително… в това число и самата Кристина. За представителките на нежния пол пък има Кам. Да си призная – както не му бях особена фенка в „Never Back Down„, така смея са твърдя, че беше много изкусителен в този филм. (И не само това – ролята и актьорската му игра също бяха на ниво.) За почитателите на изкуството… любов отвсякъде! И пеене има, и танци, и сценично изкуство, и визуални ефекти, и какво ли още не!

В заключение ще кажа само, че филмът като цяло е много красив, но откъм сюжет не е грабващ.

Now Show Me How You Burlesque!!

My Blueberry Nights

Elizabeth: So what’s wrong with the Blueberry Pie?
Jeremy: There’s nothing wrong with the Blueberry Pie, just people make other choices. You can’t blame the Blueberry Pie, it’s just… no one wants it.
Elizabeth: Wait! I want a piece.

Сред филмите, които не харесвам, определено се нарежда „My Blueberry Nights“ или „Моите боровинкови нощи„. Не ме разбирайте погрешно – идеята му е много добра, основната сюжетна линия – също… Просто като изпълнение не ми хареса. И тук нямам предвид актьорската игра, а самия сценарий. Е, не мога да кажа, че въобще не струваше – в интерес на истината, началото и краят на филма бяха нещата, които наистина ме впечатлиха, но самият „пълнеж“ не ме грабна особено.

А каква всъщност е основната сюжетна линия? Млада жена, чието сърце е разбито, тръгва на „пътешествие“ из Америка с цел да реши въпросите за любовта. По пътя си обаче среща множество необикновени хора…

П.П. Да си призная, бях готова още след първите 20 минути да спра филма, но реших, че геройски ще издържа, защото…. може пък краят поне да е хубав!!… Е, уви.

Never Back Down

Jean Roqua: Never give up, never back down!

Jean Roqua: It’s on you, always has been, always will be.

Jake Tyler: This is my fight. Everyone’s got one…

Never Back Down (или „Никога не се предавай„) – небезизвестен филм от 2008ма година, който аз гледах едва миналата година. Бях настроена да стана свидетел на поредния твърде прехвален и прекалено клиширан филм, в който просто някакви мъжаги се бият. Е да, ама не. Останах очарована. И изненадана, честно казано. Неведнъж се е случвало да ми хвалят някой филм, да казват колко е добър и оригинален, а като го гледам, да очаквам всеки момент да стане нещо интересно, да има някакъв неочакван преврат… А на края на филма да реагирам с „И това ли беше?!“ Но с Never Back Down не беше така – почти през цялото време бях на нокти и не знаех какво ще се случи.

Главният герой във филма е Джейк Тайлър – тийнейджър, който се мести в нов град и респективно, в ново училище (да, това е добре известна и често срещана история в американските филми). Джейк е бил изключително добър атлет в предното си училище, но след като се появява клип, в който именно той започва бой по време на футболен мач, получава репутацията на избухлив скандалджия. И може би за никого не е изненада, че той става аутсайдер. В опитите си да разбие тази представа за себе си у другите и да се адаптира в новото училище, той бива предизвикан… чрез бой. И от тук започват приключенията му…

Не знам защо, но винаги свързвам „Never Back Down“ с „Coyote Ugly„. Може би защото и в двата филма става въпрос за това, да не спираш да преследваш мечтите си и целите си.

Win or Lose… Everyone Has Their Fight.

Стъпки в пясъка

„Господи, погледни самотните ми стъпки в пясъка и кажи защо винаги ме изоставяш в най-трудните моменти?“ Господ отвърнал: „Не. Това са моите стъпки, защото в най-трудните ти моменти аз те носех на ръце.“

Един от най-добрите български филми, които съм гледал. Каквото и да напиша тук, то би било бледо в сравнение с това, което можете да изпитате сами като го гледате! Историята на филма описва емигрант, избягал от Народна република България (за незапознатите това е официалното наименование на нашата страна по време на комунинистическия строй), който се завръща след дълги години странстване по света. Ще изживеете неговата история – тя ще ви накара да се смеете, да поплачете и най-вече да се замислите за много неща.

Характерно за българските филми е, че винаги показват българите такива, каквито сме. Така че и тук ще видите хубави и недотам хубави черти на героите и нищо чудно да разпознаете себе си сред тях!

Филмът е по действителен случай и най-хубавото в него е, че е с отворен край. Но дотук със спойлърите. Блатечки и компания са се постарали, и то доста! Гледайте го – няма да съжалявате! :)

Jack Sparrow: You know that feeling you get when you’re standing in a high place… sudden urge to jump?… I don’t have it.

 

Йохохо и бутилка с ром! Добре дошли на поредното супер щуро приключение от поредицата на Карибски пирати, а именно четвъртата част озаглавена „В непознати води“.

Пригответе се да се видите как капитан Джак Спароу ще открие извора на младостта. Разбира се това няма да е лесно, тъй като отново ще трябва да се справи с пиратско предателство,  Черната брада (един от най-страховитите пирати на седемте морета), испанския кралски флот и разбира се техните колеги от Великобритания (без които не може). За пореден път ще умрете от смях, заради хумора на Спароу. Пенелопе Круз също ще допринесе за доброто Ви настроение. И всичко това изцяло на 3D! Не се чудете, ами час по-скоро посетете най-близкото до Вас кино и станете част от приключенията на любимият на всички пират!

love.net

Любов от пръв виртуален поглед

Филип: Колко?
Ники: Пет.
Филип: Какво „пет“?
Ники: Какво „колко“??… :)

love.net успоредно проследява историята на няколко персонажи. Това, което ги обединява – всички търсят „забавления“ в интернет. Кои са главните герои? Репортер, който се вманиачава в писането на статия за виртуалната любов. Двама женени, които са забравили какво е семейна любов… и са забравили кои са всъщност. Майка на проблемна тийнейджърка… но самата тя не дава много добър пример на дъщеря си.

Като концепция love.net е оригинален – поне аз не съм виждала подобна идея в друг филм. Актьорската игра като цяло е на ниво… Разбира се, има и някои изключения. Сюжетът – страхотен. Историите – реалистични и често срещани в днешно време. Дори съм убедена, че всеки човек може да открие себе си в някой (или някои) от героите.

Честно казано, останах крайно очарована от love.net. Още трейлъра ме беше грабнал, а като изгледах целия филм на големия екран, се получи ефектът „УАУ!!“ – очаквах да е добър, наистина, но той даже надмина очакванията ми.

Нещо, което бих отбелязала – несъмнено е 18+. Има някои прекалено остри реплики и леко пресилена актьорска игра на моменти. Но може би това са единствените ми забележки – смея да твърдя, че всичко останало е на ниво.

Coyote Ugly

Kevin: What do you do when you realize all your dreams have come true?

Coyote Ugly„, преведен на български като „Грозна Като Смъртта„, разказва за едно младо провинциално момиче, решило да преследва мечтата си в Ню Йорк – а именно, да пише песни. Когато пристига, тя не знае нищо за големия град и бива крайно разочарована, когато осъзнава, че всичко върви срещу нея – още преди да замине баща й не одобрява нейното решението. Дали ще успее да се справи съвсем сама в големия град, ще разберете, като гледате тази секси романтична комедия.

Именно „Coyote Ugly“ и „Never Back Down“ бяха филмите, които ме мотивираха да не спирам да преследвам мечтата си и да продължавам напред, колкото и трудно и невъзможно да изглежда на пръв поглед. Понякога наистина ми е минавало през ума „Струва ли си всичко това?“ и „Заслужава ли си?“, но си дадох сметка, че ако човек наистина иска да постигне нещо, той го прави и не допуска нищо и никой да го сломи.

Никога не се предавайте и преследвайте целите и мечтите си – наистина си заслужава!! :)

%d bloggers like this: